ОБРАЗЪТ НА ЛЮБИМИ

Никоя мома не плаче
чест с любим кога загуби,
много плаче тя обаче,
щом любим не я залюби.

Плаче, охка и се вайка,
как без него ще живея,
как от друг ще стане майка,
щом го него тъй милее?

В мисълта и ще остане
той до края на живота,
никога не ще престане
да го търси с поглед кротък.

Ще го търси, ще въздиша,
и ще трепне, щом го зърне,
любовта и, тъй излишна,
с цял ръст пак ще се завърне.

Ще се върне, ще я трови
с мигове неизживяни,
с непосилните окови,
правещи душевни рани.

И душата и ще страда,
без да е виновна в нещо,
безпричинно ще изпада
в отчаяние зловещо.

Образът му ще я радва
в спомените и дори,
и в съня ще се прокрадва,
оставайки до зора.

Тя на сън ще го допуска
най-интимно да я гали,
да съблича тънка блуза
и какви ли не парцали.

В цялата си голота,
на сън с него ще изпита
оргиите в любовта
и безкрай ще е честита.

А, когато се събуди,
пак плачът на дневен ред
ще е, вяло ще се труди,
плахо ще върви напред.

Как напред, защо напред?
Там напред какво я чака?
Образът му в спомен  блед
некъде назад е в мрака.

17.10.2012г.