Последната въздишка липата отрони
и в мрака настъпил се в сън потопи.
Една ли е птичка тук в нейните клони
гнездото си свила и сладичко спи?
Дъхът ароматен кого ли не мами,
кого на опива, кого не крепи?
Луната отгоре това щом съзира,
забравя, че пътят и дълъг е. В миг
тя тръпка усеща и в унес се спира.
А двамата млади под клоните скрити,
прегърнати вглеждат се в лунния лик,
и тъй са щастливи, и тъй са честити.
21.04.1991 г.
и в мрака настъпил се в сън потопи.
Една ли е птичка тук в нейните клони
гнездото си свила и сладичко спи?
Дъхът ароматен кого ли не мами,
кого на опива, кого не крепи?
Луната отгоре това щом съзира,
забравя, че пътят и дълъг е. В миг
тя тръпка усеща и в унес се спира.
А двамата млади под клоните скрити,
прегърнати вглеждат се в лунния лик,
и тъй са щастливи, и тъй са честити.
21.04.1991 г.
0 comments:
Публикуване на коментар