Годеч се намира в Стара планина на 45 километра северо-западно от София. С кола е около 35 минути от Столицата. Годече е също така близо до границата на България със Сърбия.
Градчето е обградено с прекрасна природа. На север е Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх, Петров кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина.
В областта Забърде има добре развито котловинно дъно. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч. Реката продължава и се разширява в териториите на Сърбия.
Исторически останки
Над града все още се виждат останките от римския път. На хълма над града се е намирала Римска станция, където вестителите са сменяли конете си. Това е пътна станция, част от големия Римски военен път Сингидунум-Наисус-Сердика-Филипопол-Адрианопол-Константинопол (Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Истнбул). Срещу нея има останки от малък римски храм II — IV в. от н.е. (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата. Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове са превърнали храма в уникална находка без аналог в България. Интересен е фактът, че римският храм в Титси (Англия) по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия и е единственият му открит аналог засега.
Свидетелствата от средновековието и Възраждането са доста оскъдни. В османските регистри Годеч се споменава за първи път през 1453 г., по времето на Мехмед II. Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска каза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар. В църквата „Св. Никола“ в с. Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., „кога турците обладаха България“. Единадесет години по-късно в с. Губеш е построена друга църква с три апсиди и бойници.
През 1905 г. село Годеч, което е център на община от три села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап. На 18 юни, 1956 г. е официално обявено за град. През 2006 г. Годеч празнува своята 50 годишнина от обявяването му за град с присъствието на [Георги Първанов]].
Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:
1887 — строи се ново училище с 4 учебни стаи 1899 — учредено е читалището 1900 — открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар 1905 — създава се полицейски участък 1908 — създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (с. Голеш ) 1915 — открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище 1920 — открита е млекарска кооперация, Годеч е обявен за околийски център 1948 — създава се ТКЗС 1956 — Годеч е обявен за град 1960–1965 — построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“
