Тъгата свърши, за среща час е.
Сега ще зърна моята любима,
ще се усмихне моето щастие,
слънчеви дни и за мене ще има.
Влакът пристига, запъхтян спира -
от дълъг път тежка умора.
Гледам вторачен, дъхът замира.
Слизат и бързат усмихнати хора.
Всички те бързат, а тя се бави.
Още минута и май ще припадна -
тъй се вълнувам. Ай, ето и тя...
О, този миг не ще забравя.
Другиго тя разцелува тя жадно,
друг й подаде букетче цветя.
2.03.1994г. Асен Марианов
1 comments:
Много хубаво !Браво !
Публикуване на коментар