На тополата славей неспирно
песента сладкозвучна извиваше,
до оградата, цъфнала мирно,
аромата си роза разливаше.
В двора ти с бузи румени шеташе
и със славея се надпяваше,
поли пъстри пъргаво размяташе
и с аромат ме опияняваше.
Сега дворът е пуст и глух -
ти си замина, славеят отлетя,
розата от тъга по теб прецъфтя,
вятърът развя цветеца й сух
и остана единствена тъгата голяма,
че тези три прелести вече ги няма.
27,07.1994 г.
0 comments:
Публикуване на коментар