Буреняса старата пътека,
че по нея никой не върви,
сплетокха се буренът и клекът,
сякаш са обронили глави,
от тъга по теб и мен. Откопе
крак не ни е стъпвал в този край.
Камъкът дори е недоволен
и се е разпукал вече май.
Старата пътека - жива връзка
някога, разделяща сега
нашите сърце, скърби за нас.
Вятър ли застене, дъжд ли пръска,
тя потъва в горестна тъга,
както съм в тъга потънал аз.
26.03.1994г.
Content
Внуци - 2010 година
0 comments:
Публикуване на коментар