СКРЪБТА ЗА ЛЮБИМА

Всеки ден кънти по тротоара
стъпката ти. Чувам тоя звук
и усещам раната си стара.
Ах, защо не идваш вече тук?

Срещам ше те малката ми стая,
сякаш се усмикваше  честтита,
а сега, когато аз ридая,
"Плачеш ли за нея? сякаш пита.

Плача - дам не мога да го скрия
и скръбта разяжда мойта гръд,
и надежда всяка ме напуска.

Щом сълзите бликнали изтрия,
с нова сила пак те потекат
и скръбта ми като кон препуска.

22.03.1994г.