Чаках, губейки надежда.
Мислех си: какво съм аз?
Тя тъй прелестна изглежда,
че мъжете губят свяст.
Ще я срещне някой мазен,
похотлив, но и богат...
Край такъв, недоизказан
е за мен същински ад.
Милостив е Бог обаче -
пак при мене те довежда.
Да те срещна просто тичам.
Като бедничко сираче,
чакам с трепетна надежда,
да ми кажеш: Теб обичам!
19.02.1984г.
0 comments:
Публикуване на коментар