ИЗТЪРКАНИ ДУМИ

Идвам, срещам се с теб. Разговаряме
все за едни и същи неща.
Думи, от употреба изтъркани, преповтаряме
и ни се вижда къса нощта.

Денят пристига светъл, разделя ни
и ни ставя с мечти и копнеж
пак да се срещнем. Неща несподеляни
в нас са изникнали, колкото щеш.

Странно: когато се срещнем отново,
всичко по старому пак си тече,
пак е нощта ту беззведна, ту лунна,

пак е изтъркано нашето слово,
пак нещо лудо към теб ме влече
и ме заставя да те целуна.

 5.12. 1995 г.