САМ В ГОРАТА

От ново съм в гората,
ала сега съм сам
Тъй тъжно канарата
защо ме гледа знам.

Тя помни дните чудни -
на твоя ясен лик
звездите изумрудни
как стрелваха се в миг.

Усмивката ти помни
и думите сърдечни,
издумани тъй нежно,

и ласките ни скромни,
предвестници далечни
на нещо неизбежно.

20.06.1996 г.