Ето я златната есен,
крушите гдето събаря
и пее своята песен.
Малко нахална излиза.
Първо листата обагри,
после остава без риза
всички дървета с подагри.
Гърчат се те и се пукат
от студ, пък и срам ги потиска.
А кога цъфнат, се фукат
с новата пролетна ризка.
Лятото службата сдава
и се с народа прощава.
22.09.1996 г.
0 comments:
Публикуване на коментар