ПРЕД ТВОЙТА ХУБОСТ

Коприната е притеснена,
до теб когато се докосва.
Позиция неизяснена
заема тя и се ядосва,

че красотата й бледнее
пред твойта хубост  ненагледна.
Как с нежност тя да се гордее,
щом нея - не, а теб погледна...

Щом се на тебе възхитя
и тебе трепетно погаля,
от тебе съм опиянен.

По всичко ти отстъпва тя.
Затуй аз нея я не хваля,
а хваля тебе нощ и ден.

21.10.1996 г.