Сонет 2

Да, скитам аз, скитам, такъв ми е халът,
такава присъда ми ти опредали.
Да беше пропаднал на мината балът,
ме сещал бих болка в разбити гърди,

не знал бих какво е в любовта провалът -
по-страшен от бездна под мътни води.
На тебе, изглежда, по-скъп е нахалът -
съперници бяхме и той победи.

Днес скитам аз тъжен и диря забравя
сред хляди млади, красиви жени,
ту в бляскава зала, ту в мрачен вертел,

но болката пак си в гърдите остава,
че никоя хубост не ме заплени,
защото по хубост отстъпват на теб.

24.01.1999 г.