СВЕТЪТ Е ПРЕКРАСЕН, НО НЕ И ЗА МЕН

Какво, че ще цъфне в градината роза,
какво че над нея пчела ще бръмчи,
щом никога няма в изящна ти поза
пред мен да застанеш с прекрасни очи?

Какво, че ще бъде в пролетна премяна
вишната, цъфтяла някога за нас,
щом от тебе само споменът остава
и не ще те видя нивга вече аз?

Какво, че ще пеят птици пак в листака,
че слънце ще грее, че дъжд ще вали,
щом нова ме среща с тебе мен ме чака
и старата болка все така боли?

Светът е прекрасен, но не и за мен,
щом от скръб по тебе съм така сломен!

27.12.1998 г.