Аз мома съм с хубост ненагледна,
като цвете цъфнало в градина.
Болен ляга край когато мина,
дваж по-болен - когато погледна.
Пролет цъфват цветята в полето
и увяхват с лятната омара,
а пък мойта хубост е в разгара
и берат и младите гайлето.
Вият вихри - бури мразовити,
сняг засипва полята смразени,
а изгарят левенти ергени
от любов, разпалена в гърдите.
Розите свенливо лик привеждат,
бузите ми алени, щом зърнат
и копнеят мене да прегърнат,
и ме с обич момците поглеждат.
А сърцето мое е изнемога
чака принца приказен да зърне
и копнее той да го прегърне,
за да снеме маската си строга.
То умее силно да обича
и за ласки - ласки да дарява,
но го никой още не пленява,
никой го с магия не привлича.
Аз мома съм с хубост ненагледна,
като цвете цъфнало в градина.
Болен ляга край когато мина,
дваж по-болен - когато погледна.
6.06.1989 г.
като цвете цъфнало в градина.
Болен ляга край когато мина,
дваж по-болен - когато погледна.
Пролет цъфват цветята в полето
и увяхват с лятната омара,
а пък мойта хубост е в разгара
и берат и младите гайлето.
Вият вихри - бури мразовити,
сняг засипва полята смразени,
а изгарят левенти ергени
от любов, разпалена в гърдите.
Розите свенливо лик привеждат,
бузите ми алени, щом зърнат
и копнеят мене да прегърнат,
и ме с обич момците поглеждат.
А сърцето мое е изнемога
чака принца приказен да зърне
и копнее той да го прегърне,
за да снеме маската си строга.
То умее силно да обича
и за ласки - ласки да дарява,
но го никой още не пленява,
никой го с магия не привлича.
Аз мома съм с хубост ненагледна,
като цвете цъфнало в градина.
Болен ляга край когато мина,
дваж по-болен - когато погледна.
6.06.1989 г.
0 comments:
Публикуване на коментар