ПЕСЕН - Когато тръгнах по света

Когато тръгнах по света,
да скитам и да пея,
не бях аз вкусил любовта
и не познавах нея.

Когато полските  цветя
аз гледах запленен,
не знаех, че ще дойде тя,
любов да палне в мен.

Сърцето беше без тъга
и с хиляди мечти.
Да, беше нявга, по сега
го любовта гнети.

Когато в детските очи
се взирах с обич аз,
не знаех, че ще прозвучи
за мен призивен глас.

Сърцето беше без тъга
и с хиляди мечти.
Да, беше нявга, но сега
го любовта гнети.

Когато пеех вдъхновен
по горските дъбрави,
не знаех, че ще дойде ден
и тя ще ме забрави.

Сърцето беше без тъга
и с хиляди мечти.
Да, беше нявга, но сега
го любовта гнети.

12.11.2000 г.