НЕКА АЗ СЪМ ТВОЙТА ЖУЛИЕТА

Не бъди ми враг, не ме преследвай
с пистолет в ръката зареден,
в моята невинност убеден
на Ромео примера последвай
и влюби се безпределно в мен.

Твоята любов ще ме направи
горда, вдъхновена и честита,
силата вълшебна, в нея скрита,
ласкава към мен, не ще забрави
нов възторг в мечтите ми да вплита.

Обикни ме зарад мен самата,
не за хубост, не и за пари;
истината проста разбери:
ценна е душата на момата,
щастието в нея ти дири.

Хубостта е лъскава фасада,
съдържанието тя не ни показва
и ни от заблуда не предпазва,
значи може да попаднем в ада,
грешниците гдето Бог наказва.

Нека аз съм твойта Жулиета,
влюбила се в тебе до уши.
Помогни и да не прегреши,
претопи в икона пистолета
и ме с нежни ласки утеши.

Болката в гърдите ми да секне,
що ме тъй убийствено гнети,
радостта ми буйно да цъфти,
тежкия товар да ми олекне,
част от него щом поемеш ти.

Аз не съм от род богат, безбожен,
а и ти не си от род такъв,
нашата любов не ще е стръв
за раздор от сили зли наложен,
водещ до проливане на кръв.