КОГАТО С ТЕБ ПРЕГЪРНАТИ СМЕ ДВАМА

Когато с теб прегърнати сме двама,
в мен радостта като поточе блика,
пей славей на мечтите ми в чифлика
и страдам много, теб кога те няма.

Тогава, компенсация да има,
алтернатива трябва да открил,
не теб от паметта си да изтрия,
а дъх от теб да носи с мен, любима.

На твоите въздишки диря края
и щом успея краищата да свържа,
и възелът усилие издържа,
аз всички на кълбо ще намотая.

Кълбото с мен ще нося неотлъчно,
сигнали то неспирно да отправя,
в раздяла дълга да не те забравя,
а все за тебе да ми бъде мъчно.

Усилия тогава ще полагам
раздялата ни да не продължава,
а нова среща с теб да ме сближава,
от мъката си бързо да избягам.

Отново с теб прегърнем ли се двама,
пак радостта в гърдите ще заблика,
пак славей на мечтите ми в чифлика
ще пей, но мъка да ме дави няма!

28.11.2011 г.