АЗ СЪМ С ОБИЧ ДО КРАЙ ЗАРЕДЕНА

Твоите ласки ли сила ми дават,
твоите думи ли, гдето изричаш,
убеждение в мене създават,
че ме силно и страстно обичаш?

Ти енергия странна излъчваш
и тя в моето тяло се влива.
Не прави го, защо ме измъчваш,
или мислиш, че той съм щастлива?

Дай на чувствата отдих минутен,
не подклаждай ги с ласки безумни,
не превръщай ги в погреб барутен,
лих пожар в мойта гръд да не лумне!

Аз съм с обич до край заредена,
с нови ласки напразно щурмъваш,
не възможна е друга промена,
защо повече обич жадуваш?

Нова обич кой как ще изтръгне?
Всека обич с предел е разумна,
прекали ли, към гибел ще тръгне.
Нима тази идея ти хрумна?

Моя чар твойта страст предизвика
и те прави така ненаситен,
аз са теб се превръщам в реликва,
ти за мене - в нов полюс магнитен.

Той посока верна ми сочи
и аз смело опъвам платна -
щом е курсът на кораба точен,
нека вятър го носи нататък.

Нека дити земи непознати,
нови прелести нека открива.
Ако ти си мой верен приятел,
аз ще бъда безкрайно щастлива.

Само с теб мойто щастие може
да разцъфва и да се опрашва,
без съмнение да ме тревожи,
че ме близка раздяла заплашва.