СЛАДКА ЗАБЛУДА

Мисъл немирна, мисъл тревожна,
пак ли към нея политаш?
Ставаш досадна и невъзможна!
Ако сърцето запиташ,

то ще ти каже, че одобрява
твоята сладка заблуда,
разума ако питаш, тогава
той ще твърди, че си луда.

Питаш ли мене, няма да крия,
трудно е да се оправя,
сърцето иска да я открия,
разумът - да я забравя.

Да я забравя не ще успея
да я открия, защо ли?
Аз ли за обич ще моля нея,
мене ли тя ще ме моли?

Нейната гордост не позволява
тя да се моли за нещо,
моята обич ме задължава
аз да я моля горещо.

И ще я моля, щом я обичам,
щом тя е мойта изгора,
на глас молбата все ще изричам
и насаме, и пред хора.

Дано не бъде само напразна
молбата моя  голяма,
че от раздяла дълга, омразна
нищо по-тягостно няма.

Тази раздяла тъй ми дотегна!
Мисъл, към нея политай,
гибел от обич как да избегна
знае ли само я питай.

Ако откаже да отговори,
хич се при мене не връщай,
скитай в безкрайните земни простори
и си сълзите преглъщай.

Ако ти каже, че средство има
и тя ще ми го достави,
че тя ще стане моя любима,
от гибел да ме избави,

връщай се бързо, да ме зарадваш
с хубава вест, тъй желана.
Дано, когато ми я докладваш,
жертва на радост не стана.

Лети към нея, лети, не спирай,
друго какво ни остава?
За мойте чувства я информирай,
дано се трогне тогава.

Ако се в мене тя силно не влюби,
както съм влюбен аз в нея,
моята обич ще ме погуби,
щом я без отклик копнея.