ЗА ТЕБЕ ВЪЗДИШАМ

Без тебе не мога да бъда щастлив,
не мога, не мога, не мога,
мъката без теб е орех костелив,
убийствена  мойта тревога.

За тебе въздишам при всеки мой спомен,
въздишам, въздишам, въздишам,
товар на плещите ми ляга огромен,
не мога спокойно да дишам.

За твоите устни жадувам безкрай,
жадувам, жадувам, жадувам.
Ела и ми сочните устни подай,
безспир да ги страстно целувам.

Размислям, умувам каква сторих грешка,
умувам, умувам, умувам,
та тъй е съдбата ми злобна и тежка,
но с мисъл напразно щурмувам.

В гръдта си откривам аз обич без блудство,
откривам, откривам, откривам,
но мигар е грешка любовното чувство
и трябва ли да го убивам?

В гръдта ми напира любов многолика,
напира, напира, напира,
да дойдеш при мене настойчиво вика
и този зов страстен не спира.

За нея създадох в сърцето уюта,
създадох, създадох, създадох,
на моята младост аз всека минута
на нея с готовност отдадох.

За твоите ласки мечтая неволно,
мечтая, мечтая, мечтая,
ела, излекувай сърцето ми болно,
без теб то съвсем се отчая.

6.04.2012г.