ОБИКНИ МЕ

Обикни ме, обикни, обикни ме, моме,
в моя дом ти надникни, той отворен щом е.
Надникни, не се плаши, опознай го, опознай
и тогава чак реши кой от нас обичаш най.

Прекрачи ти моя праг, прекрачи го, прекрачи,
твоя лик, тъй мил и драг, твойте хубави очи
извор са на светлина. Заслепи ме, заслепи,
имам нужда от жена, в трудностите да ме крепи.

Приюти се у дома, приюти се, приюти,
днеска си още мома, утре ще си булка ти.
Няма да си ми слуга, няма да си, няма,
господарка отсега тук ще си на двама.

Наслади се се на уют, наслади се, наслади,
та душата ти без смут мечтите си да реди.
Скромен съпруг ще съм аз, скромен ще съм, скромен,
щом нито един от нас не ще е бездомен.

Всичко твое ще е тук, всичко, съвсем всичко,
но да не поглеждаш друг - правило едничко.
Подреждай го както щеш, подреждай, подреждай,
аз в това не съм хич вещ, ти се разпореждай.