Над водата се надвесих,
за да се напия.
Отразен бе лик небесен
и част от кория.
Рекох си: каква прекрасна
слънчева природа!
Всеки ден като порасна,
в този край ще ходя.
Ти от някъде изникна
с минзухар в ръката:
"А пък аз ще те обикна
с обич девет ката!"
Малко слисан се изправих
в утрото прохладно,
даже жаждата забравих,
в тебе вгледан жадно.
Руси плитки, бяла блузка,
поля пъстроцветна,
одраскана лява бузка,
а в ръката цвете.
- Ти коя си? - Баба Яга
майка е на мене.
- То това не ме засяга,
дявол да го вземе.
- Дяволите ми слугуват,
от тях се не плаша.
- И сега за теб тъгуват,
и ти бъркат каша.
- Кашата за теб се бърка,
ще я сърбаш сладко.
- Слушай, я недей ми мърка,
знай, че съм ти батко.
Не сърди се. Кой не иска
тука, сред балкана,
нещо сладичко да гризка,
гладен щом остане!
Аз не ти се подигравам.
Ето теменужка.
- Подари ми я тогава,
ще ти стана дружка.
Станах аз да я откъсна,
но се спънах скоро
и главата ми се блъсна
в дънера на бора.
Веждата ми се разсече
и кръвта покапа.
- Не изправяй се! - ти рече -
Ризата не цапай.
Билка някаква намери,
с нея раната покри,
а сърцето ми трепери
и главата ми гори.
След минути десетина
билката ти сне и
каза: Ето, че ти мина!
Аз взех да се смея.
Тази рана за минути
няма да зарасне.
Дали думите ми чути
бяха, не разбра се.
- Сбогом! Закъснях! До скоро -
и за миг изчезна.
Нищо не успя да сторя,
беше безполезно.
Не успях да те попитам
даже как се казваш.
Без цел тръгнах да се скитам
с обич и с омраза.
Бях обикнал хубостта ти,
палавостта твоя
и намразил дързостта ти,
нагла при двубоя.
Дълго мислих, дълго чувах
думите ти твърди,
наглостта ти с гняв линчувах
с най-тежка присъда.
Минаха години, скитах
в тази местност глуха,
на случайността разчитах
за нова разтуха.
После навикът остана,
но тебе те забравих
и нечакана промяна
в мисълта направих.
Мислех за моми различни -
руси, кестеняви
и красиви, и практични,
с хубави прояви.
Едни от тях аз харесвах.
други - мен. но още
нямаше мерак съвместен,
с тревоги среднощни.
И тогава пак в гората
до извора стъпих,
огледана във водата
теб видях. Отстъпих.
- Стресна ли се? Обещах ти,
че ще те обикна.
Днеска обичта ми факт е,
ще ли и откликнеш?
21.07.1993 г.
