препускат и ме носят с шемет луд
към твоя непоречен топъл скут,
към твоите изящни колене.
Събличаш се и моят дъх замира,
докосвам те и младата ми кръв
с немирния си пулс за моя пръв
и тъй жадуван грях ме импулсира.
Прегръщам те, целувам до насита
къде какво ми падне - гръд, очи
и устните, и шията ти бяла.
В прегръдките ми тръпнеш ти честита
и в погледа желание личи
да не настъпи никога раздяла.
16.07.1994 г. Асен Марианов
0 comments:
Публикуване на коментар