Клоните на цъфнала липа
чукат на прозореца в зори
и ме питат: "Не се ли наспа?
Ведър ден настава, отвори!"
Ставам и отварям. Аромат
на липа нахлува изведнъж.
Вдъхвам тази Божа благодат,
щедро пръсната нашир и длъж.
Радвам се, но мъничко тъга
свива ми сърцето в този час
и ми помрачава радостта.
Ех, да си при мене ти сега,
както снощи, бих ликувал аз,
впил се жадно в твоята уста.
16.07.1994 г. Асен Марианов
0 comments:
Публикуване на коментар