Изпращам те до вас, говоря бавно,
Целувка ти дарявам, твойта чакам,
Нали делим нещата с теб по-равно.
Раздялата мъчително протакам.
Да, влюбеният мъж е твърде лаком
и все твърди: единството е главно!
От лакомия аз не се оплаквам,
Но вливам устни в твойте незабавно.
Словата слушам - жажда утолявам,
С ръце те галя, поривът не стихва
И целия съм ненаситно чувство.
На мислите си волни повелявам
да те желаят, за да се усмихва
красивият ти лик, като изкуство.
6.09.1996 г.


0 comments:
Публикуване на коментар