Моятя мисъл далече се рее

Моятя мисъл далече се рее,
А ти до мене, кротко лежиш.
Твоето стройно тяло ме грее, 
в плен ме с очите твои държиш.

Защо тогава е мисълта ми
литнала в звездните чак висоти.
Сякаш изследва човешките драми, 
чука припряно по всички врати?

Не, тя не бяга от тебе, не бяга.
Тъкмо обратното - тя отдалече
по-ясно вижда хубостта твоя

и ти просторите звездни предлага.
Иска тя твой водач да е вече,
а ти да бъдеш изцяло моя.

Асен Марианов  29.08.1996 г.