Аз срещнах Жулиета и сърцето
реши веднага в нея са се влюби.
Не проумя опасността то клето,
забрави как Ромео се погуби.
Не ми е жал за моята особа.
Прекрасно е, обикнал всеотдайно,
самата обич да те тласне в гроба
и на Ромео аз завиждам тайно.
На любовта отдаден до забрава,
от любовта безпримерна погубен,
безсмъртен и до днеска той остава
и в свойта Жулиета той е влюбен,
но Жулиета да обикна аз нея смея,
защото в гроба тикнал бих и нея.
17.12.1994 г.
Content
Внуци - 2010 година
0 comments:
Публикуване на коментар