РЕКАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО

Ерма - реката на моето детство,
Ерма - реката, която сънувам,
едничкото мое голямо наследство,
за твойта вода от години тъгувам.

Ерма, от твоята влага набъбва
семето здраво на мойте мечти.
Споменът всичко печално загърбва,
с бистри води освежаваш го ти.

Ерма - от тялото мое отмила
прах и следи от проливана пот,
как и сега си скъпа и мила
с оня край тебе пастирски живот.

Ерма - реката от детските дни,
път си пробила пред две планини.

4.02.1995 г.