Взе метла и мете, мете...
Синьото небе излъска,
после бодна синьо цвете
и с водица го напърска.
Поизправи се, погледна
и доволно се усмихна.
Зърна пейката, поседна,
в размисъл дълбок притихна.
В този миг от где, не зная,
мерна се момче напето
и към пейката пристъпи.
Заприказва я. Накрая
случи се това, което
крият тайните ни скъпи.
25.07.1996 г.
0 comments:
Публикуване на коментар