В ПЛЕН МЕ С ОЧИТЕ ТВОИ ДЪРЖИШ

Моята мисъл далече се рее,
А ти до мене кротко лежиш.
Твоето стройно тяло ме грее,
в плен ме с очите твои държиш.

Защо тогава е мисълта ми
литнала в звездните чак висоти,
сякаш изследва човешките драми,
чука припряно по всички врати?

Не, тя не бяга от тебе, не бяга.
Тъкмо обратното - тя отдалече
по-ясно вижда хубостта твоя

и ти просторите звездни предлага.
Иска тя твой водач да е вече,
а ти да бъдеш изцяло моя.

29.08.1996 г.