КРъВТА КИПЕШЕ В МОИТЕ ГЪРДИ

Реката се нервира, че я брегът възпира,
но ако няма брегове, река ли тя ще се зове.

Аз помня дните - дни на младостта.
На село бях, в селяшка бедна къща.
Тя всъщност пристан бе на радостта
и споменът към нея пак ме връща.

Честит е кой в тоя дом роди -
тъй дивно беше.
Кръвта кипеше в моите гърди,
кръвта кипеше.

С природата аз всеки ден делях
въздишките на вятъра, сълзите
на облаците, слънчевия смях
и сянката прохладна на брезите.

Мой роден кът, благословен бъди,
над мен, че бдеше.
Кръвта кипеше в моите гърди,
кръвта кипеше.

Разхождаш се край бистрата река,
разхожда се по горските пътеки,
опитвах се да разбера така
ли мило ти усмихваш се на всеки.


Ти тъй чаровно в бистрите води
крака топеше...
Кръвта кипеше в моите гърди,
кръвта кипеше.

България, поела верен път,
изправяше след робството снага,
хамбарите и пълнеше трудът
с усмивки и с надежди и с блага.

И славата на моите деди
навред кънтеше.
Кръвта кипеше в моите гърди,
кръвта кипеше.

Растеше ти и твоята снага
двухълмие прекрасно украси.
Пораждаха и радост, и тъга
в мен твойте в плитки сплетени коси.

Накрая моят порив победи -
любов кълнеше.
Кръвта кипеше в моите гърди,
кръвта кипеше.

9.01,1991 г.