Шумът на бялата бреза
напомня много твоя глас,
росата - твоята сълза,
която на раздяла в час
в очите хубави блести
и с мъка я преглъщаш ти.
Животът често ни дели.
Недей при всякоя раздяла
да плачеш. Много ме боли,
когато с кърпичката бяла
за сбогом махаш и сълза
попари бялата бреза.
20.08.1989 г.
напомня много твоя глас,
росата - твоята сълза,
която на раздяла в час
в очите хубави блести
и с мъка я преглъщаш ти.
Животът често ни дели.
Недей при всякоя раздяла
да плачеш. Много ме боли,
когато с кърпичката бяла
за сбогом махаш и сълза
попари бялата бреза.
20.08.1989 г.
0 comments:
Публикуване на коментар