БЛЕСТИШ ОТ КРАСОТА

Денят е пролетен. Цъфни
просторът цял.
Такива дивни красоти
не бях видял

Прелитат птици на ята.
Ела ги виж!
И ти блестиш от красота,
и ти блестиш.

Вред бликат пролетни води,
снега стопен
забравихме. Ела, бъди
сега до мен.

Аз ставам роб на любовта,
тъй ме плениш,
че ти блестиш от красота,
че ти блестиш.

Ела! При мене остани,
ти, ангел мой,
на бъдещите мои дни
цари покой.

Че жертва съм на суета
не ме виниш,
щом ти блестиш от красота,
щом ти блестиш.

Петна по тебе не открих
и с лупа аз.
Ти правиш хубав моя стих
с напевен глас.

Тъй волна блика песента,
щом се вестиш,
нали блестиш от красота,
нали блестиш.

12.08.1989 г.