КОЙ Е ПО-ЩАСТЛИВ ОТ НАС?

Бяхме млади, бяхме силни,
радвахме се на света,
весели, любвеобилни,
в лоното на любовта
и си пеехме неспирно
нашата прекрасна песен,
до сърце - сърце немирно
даваше ни тон чудесен:
"Кой е по-щастлив от нас,
влюбените до уши?
Кой на света има власт
любовта да разруши?"

Вдъхновената ни младост
мина в труд и веселби -
ту с тревога, ту пък с радост
и с въздишки, може би.
И все пеехме неспирно
песента на любовта.
До сърце - сърце немирно
даваше ни тон с кръвта:
"Кой е по-щастлив от нас,
влюбените до уши?
Кой на света има власт
любовта да разруши?"

Рожби имахме и с тях
без изпълнен всеки ден
с грижи, радости и смях -
тъй светът е уреден.
И пак пеехме незспирно
песента на младини,
до сърце - сърце немирно
с ритъма догде звъни:
"Кой е по-щастлив от нас,
влюбените до уши?
Кой на света има власт
любовта да разруши?"

После старостта довтаса
и ни с внуци надари.
С коси бели за украса,
с портмонета без пари,
но пак пеехме безспирно
тон пак даваше с кръвта:
"Кой е по-щастлив от нас,
влюбените до уши?
Кой на света има власт
любовта да разруши?"

17.02.2002 г.