Вред възторг и радост блика,
вред човешките вълни
красотата многолика
на природата плени.
В мойта гръд скръбта владее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
Само мен скръбта владее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
Времето лекува - казват - всяка
мъка, радост да възкръсне
и човек с надежда чака
всяко зло да се разпръсне.
Само мойта мъка няма
времето да излекува.
Тя е толкова голяма,
че в гръдта ми ще векува.
Ще векува, ще вилнее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
2.12.2002 г.
вред човешките вълни
красотата многолика
на природата плени.
В мойта гръд скръбта владее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
Само мен скръбта владее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
Времето лекува - казват - всяка
мъка, радост да възкръсне
и човек с надежда чака
всяко зло да се разпръсне.
Само мойта мъка няма
времето да излекува.
Тя е толкова голяма,
че в гръдта ми ще векува.
Ще векува, ще вилнее,
че се влюбих неудачно.
Може слънце вън да грее,
моето небе е мрачно.
2.12.2002 г.
0 comments:
Публикуване на коментар