ЩАСТИЕТО Е ЗАГАДКА

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Щастие фалшиво крие
човек в банкови трезори,
истинското ще открие,
щом очите си отвори.

От природните картини
всека ласкаво нашепва:
"Хубави сме, погледни ни!"
и ни здравето укрепва.

Сред природата да скиташ,
страниците нейни лично
да разгръщаш, ще изпираш
щастието безгранично.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

В царските палати скука
често ще те навестява,
на вратата ти ще чука,
за подслон ще умолява,

ако любовта в сърцето
кът за отдих не намира,
че от алчност е заето
то и тя го дирижира.

Богатей, в разкош затъвай,
влюбен в шепот на пари,
яхтени платна оппъвай,
но щастие не дири!

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Не богатството с разкоша
към щастие път проправя.
Алчността е болест лоша,
нея Бог не благославя.

Тя на хората не дава
добродетелни да са
и проблеми им създава,
както на трева коса.

А човек без добродетел
е беда за обществото.
Най-могъщия владетел
на света е естеството.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Камъните скъпоценни
камъни ще си останат,
ако чувствата нетленни
на любовта пепел станат.

Милионите не могат
щастие да ти доставят,
щом на любовта залогът
да ридае вън оставят.

Щастието в елементи
по-безценни се заражда
и в уречени моменти
се възторжено обажда.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Щастието всеки дири,
но колцина са ония,
що го дирят по баири,
а не в градската чаршия?

Щастието е в гората,
в ручейчето, там що блика,
в лъча слънчев на зората,
в цъфналата перуника.

Щастието цена няма,
на пазар не се продава
с измама се не създава,
безвъзмездно Бог го дава.
Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.