ПОЧИВКА

На ливадна пъстра пазва
за почивка спря кракът,
поток приказки разказва,
бистри води ромолят.

Тялото умра смазва,
искат клетките да спът,
а часовникът ми казва:
-Ставай, време е за път!

Аз го гледам и се мръща:
- Ставай, тъй не ти приляга...
Я за мъничко да спреш!

А часовникът отвръща:
- Слушай ли, знам, че ти веднага
на ремонт ще ме дадеш.